„Стъпки към себе си“

Етикети:, ,

Categories: Пътеписи

През очите на един новобранец

by Lil`sun (танцуващата с изгрева)

Нейно Величество … Рила!

Едно върховно изживяване до х. Иван Вазов

Въздействащо… това е думата, с която искам да ви споделя усещането, което изпитвам при мисълта за този преход! Вече две седмици са минали, а в мен преливат чувства и мисли от изживяването сред величествените върхове на нашата любима планина Рила.

Ще споделя това изживяване в сегашно време, за да имате възможност да се потопите в думите, да се свържете и да усетите това, през което преминах.

„И ето ме на път, на път към новото и различното. Едно вълнуващо приключение с прекрасни хора, към заснежени върхове.  Към мистичността, която споделят скалите, езерата, облаците … Цялата заобикаляща среда говори чрез символите и образите в природата, които са чудесен израз на процесите, намиращи място в човешката душа.

С бодра стъпка и настроение, в колонка по един към х. Седемте езера крачим ний с щеки под ръка. Слънцето напича, снега блести, групата лафове нон стоп срича, а на мен усмивката ми от радост на лицето грее и струи. И ето ни там сме. С лекота достигаме първа спирка на таз чудна планина. Някой хапват, докато други на слънцето се плакнат. Потегляме отново ний на път, със снегоходки сдобива се кракът. Добре, че има кой да ми ги сложи, че на опаки щях да шляпам и от дълбокото да зяпам…

По красиви пътеки минава нашата радостна група и на езерата се възхищава. Едни се разхвърлят голи над кръста, а други по боксерки и къси панталонки тен събират и пред нищо се не спират.

Едната част от групата решава да почине, другите оставяме раниците и поемаме с бодра стъпка нагоре до в. Харамията. Там на върха се усеща безкрайният разкош, а по скалите се разпознават интересни образи, с които да запаметя момента… Развъртяваме „швепса“, със сурови ядки се подкрепяме и бързо надолу се отправяме. Групата се събра, раниците се натовариха и честно да си кажа, тук вече ми се иска да заплача…  Отново в колонка по един катерим лично за мен най-стръмната част от нашия планински подем. Малки стъпки, въздишки и поглед наведен в краката, за да не се изплаша допълнително от височината… (Шегувам се, това го добавих за римата ;) ) Признавам, че тази част с най-много уроци ме дарява. Разбирам колко е ценно да правя всяка стъпка, една по една, да не гледам нагоре и да се плаша от това колко остава, да дишам дълбоко, да се изпълвам със сила и вяра, че всяка следваща стъпка ме доближава и с радост ме дарява.

Та дам, горе на ВЪРХА сме. Вятъра ни посреща с песен. Сядаме да отморим и презаредим, за нови подвизи да се развъртим .

От там всяка крачка вече е като закачка. Толкова е леко и приятно, имаш усещането, че летиш. Остава малко до мястото, за което толкова много съм слушала…. Наблюдавам величествените върхове, разкошните езера покрити със снежец, различните облаците виреещи в небесата и прекрасното слънце… така озаряващо всичко наоколо.

Виждам я. Пустинята се разгръща пред погледа ми. Място, в което само очите на сърцето и душата, могат да видят величието, което извира от тази гледка. Широк път, от едната страна скали, в които можеш да намериш тези различни символи и образи, с които природата общува. От другата страна има вдлъбнатина. Представих си един дракон, който обитава тази мистична местност. И както си вървя напред към хижата, която се поддаваше на края на пътеката, изведнъж чувам странен звук идващ от краката ми. Логичната страна в мен се замисли дали е възможно това да е земетресение, а мистичната ми натура си представи как духа на тази Пустиня ни приветства.

Засилвам стъпката, гледам право към залязващото слънце и бленувам да усетя енергията идваща от хижата. Разглеждам облаците, които с всяка секунда изменят формата си. Можеш цял комикс да пресъздадеш от това, което разпознаеш.

И ето ни пред хижата, цялата група, точно на Залез. Усещането е удовлетворяващо… Хижаря ни посреща и настанява в стая с 16 легла… За пръв път ще спя по този начин, чувството е забавно. Избирам да съм на вторият етаж, за да ми е още по различно изживяването. Оставям всичко и се запътвам към общата част, в която всички се събират.  Отварям вратата и ме лъхва топлина и уют. Стените са покрити с разкошни произведения – картини, символи, извадки от книги и една рисунка на мъж с бяла брада в поза лотос, а ръцете му, най-отгоре увити и завършващи със змии… Сядам и вкусвам великолепната гореща напитка, отпускаща ме изцяло… Чая признавам си ме опияни. Но не какъв да е чай, ами този чай набран по време на изгрева на слънцето… В книгата на хижарката се споделя, че тези билки пеят химни и молитви, радостни оди за любовта и началото – на теб и на света …. Просто разкош! Събрахме се лека полека на масата, доопознахме се, след като споделихме чудната леща и ароматното кафе – истинска наслада ни обзе.

Приятно уморени на масата в ъгъла се събираме и с истории от предишни преходи се заливаме. Хижаря – 85 набор, Андрей –  енергичен, мил и симпатичен се грижи да се чувстваме като у дома си. Споделя ни как благодарение на тази тишина успява най-накрая да чуе себе си, вътрешния си глас, да разпознае неговите си мисли и чувства. Тези думи ме впечатлиха силно „В града е шумно, хората не спират да говорят, всичко, което ни заобикаля бръмчи. В планината е мястото, където можеш да останеш и да се свържеш с собствените си звуци и вибрации… „

Преди да си легна имах честта да видя и усетя нещо… омагьосващо. Лично за мен това си бе утопия. Нощта, звездите, истинска феерия от блясък… толкова близо, толкова нереални… имам усещането, че ако се протегна мога да ги докосна. Малката мечка се вижда и оп – падаща звезда. В този момент си пожелавам тази тишина, за която сподели хижаря да е част от моят свят.

Прибирам се от нощния разкош и един голденредривър – Рой ме залива с любовта си.  Разсъних се, но си заслужава!

Сутрин е,  закусваме сладко, сладко, а хижаря ни свири на китара.  Рой ме нацелува и лека полека се събираме пред хижата, за да потеглим към върховете над величествената пустиня…

Прибирането минава като един миг… През цялото време песни, лафове, закачки. Под лифта надолу дори се заформи щуро пързаляне с найлони. При колите дори и хек се развъртя, а аз по чехлички се преобух и като у дома навсякъде се прочух ;)

Минаваме да разгледаме „Природен парк Рила“ , а от там в „Бохемската“ механа хапваме като царе, за да се почувстваме още по-добре!

Това накратко е историята на този преход през очите на един новобранец.

Благодаря на нашия великолепен водач Веско, че избра това магично място!

Благодаря на щурата група, с която споделих това вълнуващо за мен приключение!

Благодаря на Алби, който запамети с фотографския си талант тези омайващи стъпки…!

Благодаря на себе си, че казах Да и си позволих да се свържа още по-силно с енергиите на природата!

>> Виж галерия от снимки

Вашият коментар