Който е тръгнал към морето … никога не е сбъркал!!!

Етикети:, ,

Categories: Пътеписи

Лесно е да се изгубиш, още по-лесно с подходяща компания, а къде по-лесно, ако не в Странджа…

Не е трудно да се тръгне към морето. Хората винаги успяват да намерят достатъчно желание и ентусиазъм, за да се осмелят да направят тази крачка. А ако случйно не успеят винаги ще се намери бутилка ром, която да оправи нещата и като с вълшебно заклинание, през водовъртеж от песни, танци, фрешове, бира, Гърция, бонбони, кашу … отваряш очи и си не другаде, а на слънчевата гара в първомайски Бургас. Магическо питие е този ром, не случайно пиратите го пият толкова. С ром пътят е по-лек (Благодарим ти, Рали!!!).

След бурната нощ всички се нуждаехме от малко време за възтановяване на силите и за оправяне на сутрешния си тоалет. Всеки намери най-удобното и предразполагащо за неговата личност време да похапне, да се поизмие, да се поосвежи, да се преоблече, да се поразтъпче, да посъбере ранно-слънчеви лъчи.

И така с презаредени батерии си казахме довиждане с Бургас (и морето) и се отправихме към втория етап от дългото пътуване. Крайната точка на този етап беше Малко Търново,начин на предвижване: стоп, за някои дори платен с подръчни материали. По неписани закони всеки знае, че на стоп се пътува безплатно, но какво по-хубаво от това да оставиш изненада под седалката на добрия шофьор склонил да качи 11 шумни пасажери в служебното си возило, за да ги приближи с няколко километра до така жадуваната крайна точка …. Хвала на такива стопаджии. Като прикрити с летни премени дядо коледовци тайничко оставят подаръци за всички под елхата (седалката). Добре, че не се наложи на всички водачи да се „заплати“ превозването, … че не знам дали щяха да ни стигнат палатките.

Пътуването на стоп се оказа не чак толкова безпроблемно и бързо, както го помнехме от миналото лято. Първи май ни показа, че държи на позицията си и , че не желае да бъде приравняван и сравняван с който и да е летен ден. Слънчевите лъчи едвам бяха започнали да повишават температурата на земната повърхност, а ние очаквахме, че вече са сгряли и душите на свръхзвуковите „Ауди“-та, летящи по пътя. На нас се падна честта да отворим летния сезон на стопирането.  И така готови да приемем всякакви образи, било то на златотърсачи, иманяри, заблудени туристи, търсещи себе си и всякакви подобни, малко или много въртящи се около това, което наистина сме, само и само да умилостивим добрите водачи на леки автомобили да ни закарат до това явно малко и не чак толкова популярно като дестинация,поне за това време от годината, Търново.

Пътуването беше дълго за повечето стопиращи, но това пък предостави достатъчно време на най-бързите да се запознаят с месното население и да попият от мъдростта на сърцатите хора в Малкото градче.
„Колкото ми е драго, … толкова съм и пил“ – каза щестливия Дядо…. и какво по-хубаво от това.

Китното площадче с малката каскада беше прекрасно място за почивката, от която всички се нуждаехме. За втори път всеки намери най-подходящото за него занимание … ледено студена бира, топла пилешка супа, разкошни дървени пейки за спане, скоростно разглеждане на Историческия музей с цел набиране на безценни сини печати … все един вид подготовка за третия етап – на същинското ходене.

За втори път за един ден батериите бяха презаредени и с бързи крачки групата напусна китното градче, съпроводенла от множество любопитни погледи и въпроси зададени с изключителен интерес: „От къде сте?“/“За къде сте?“.

„За къде сте?“ …. е как за къде? … за морето! … Ах, морето!!!   И наистина с всяка крачка се приближавахме все повече до заветната цел. Приближавахме морския бряг, но и навлизахме в  едно приказно място, кътче от рая поставено тук на земята, за да напомня на хората, че магията е жива и съществува…

Странно място е Странджа … място където всичко е на 2 или 12 километра и не повече от 4 часа … Вървиш, вървиш като омагьосан сред чудно приказна зеленина, божествени мелодии, лъкатушеща река … сякаш природата предусетила за идването на гости беше сложила най-хубавата си премяна и като млада девойка разкриваше прелестта си пред всеки, който искаше и имаше смелостта да я види.

Приказно красива, Странджа приема всеки Странник с обятията си, обгръща го с магията си, показва му хиляди прекрасни малки древно тракийски светилища, където да изкупиш греховете си, студени извори, които дават безгранично здраве, диви животни, прогонващи и последната капка страх в сърцата … къде другаде можеш да получиш всичко това и то за толкова кратко време … никой не може до устои на такова предложение … и ние не устояхме!!! Минахме през дупката на Камъка Гъба – тракийско светилище и оставихме всеки натрупан грях някога зад гърбовете си… Пихме от светената вода на Индипасха и изтрихме от съзнанията си и най-беглите спомени за каквито и да е болежки и надъхани от тайнствата, които ни се предоставяха от тази китна земя със стабилно темпо се отправихме през зеления коридор към ГОЛЯМАТА АЯЗМААА … поредното място, което с радост би пречистило греховете на осмелилите се да стигнат до него … и с право … Интересно място е тази „АЯЗМА“ … ясно си спомням очертанията и в храстите – голяма канара жива плът, издаваща звуци смразяващи кръвта … В такива моменти винаги е хубаво да имаш мъж под ръка. Винаги можеш да се скриеш зад него и да го прибуташ напред за жертвоприношение, ако се наложи такова и съвсем невинно (пречистен от грях и страх) да си плюеш на петите с ясното съзнание, че си платил за всичко, което някога си направил и сега ти се предоставя втори шанс. В последствие се оказа, че това не било Голямата Аязма, а обикновенна група диви прасенца слезнали до реката, за да пият от румолящата вода и да отпочинат на сянка сред зеленината …

Даа, животът в Странджа процъфтяваше …. хиляди гущери причакваха отстрани на пътя всеки минувач, готови с най-бързи движения да се шмугнат в храстите и да ти изкарат ангелите, топчести крастави жаби пожелаваха лека нощ на всеки челник, причаквайки го на пътя невъзмутимо, мили костенурки лазеха и те тръгнали по своя път към щастието ..

 

Завладяни от магията, благоуханията и божествената мелодия навсякъде около нас всички се почувствахме готови за подвизи.  Блажената почивка и ледено-студената бира под навеса на кръчмата в Кости не беше достатъчно да склони нашите приключенски настроени сърца …  Трябваше да продължим да се потапяме в магията… Странно е как човек всеки път се учудва на нощното небе обсипано със звезди, сякаш никога преди това не го е виждал и дори не е подозирал за съществуването му … Среднощният поход се оказа песен, песен изпята на много гласа. Бродейки в среднощната шир, стигнахме до Бродилово, кътче от рая посрещащо всеки закъснял турист с прекрасна тоалетна с малки мивчици … нещо, за което не смееш и да сънуваш.

***

Всички бяхме усетили близостта на морето … и нямаше как да е иначе, когато си минал толкова път и то в посока на Изток .. всеки знае какво те чака накрая. Да минем напряко, да се изгубим, дълбоко в недрата на планината желанията на всички се сливат. Потънахме сред листа и клони, доволни, че сме оставили далече зад нас широкоя път, признак на цивилизацията, но и възползващи се от „преносимата електронна карта“, дело на съвременния свят.

Хората са казали, че за да се намериш, първо трябва да се изгубиш…

И са имали право… Всички се постарахме за това начинание, накои повече в изгубването, други повече в намирането, но всички заедно …

Застанеш ли пред наситено зелени, блеснали жита с път посредата, вливащ се в синята безкрайност на морето, с Бургаско пиво в ръка, не ти остава нищо друго освен да тичаш, да тичаш … да тичаш към своята мечта, защото ти си пред нея…  … …

И стигнеш ли морето пеша …. изкъпи се!!!!

* * *

И с усмивка на уста и радост в сърцето пиша още един ред, защото знаете … to have … !!!

 

От Радост Неземна

Към галерия на събитието

One Response to "Който е тръгнал към морето … никога не е сбъркал!!!"

  1. Пирин Posted on 20 май 2013 at 14:26

    Крайно време е да се спре употребата на алкохол от младите хора :)

Вашият отговор на Пирин Отказ