В Деня на българската просвета две коли хора изкачиха връх Руен. Също така, близък до Клуба българин на име Атанас Скатов изкачи Еверест, но това не е толкова важно.

Сборният пункт и изходна точка на изкачването беше хотел Три буки, някогашна баровска атракция, разположен абсурдно далеч от Кюстендил. Няма да ви казвам как стигнах до там, но към 11 вече бяхме поели нагоре, след кратката, но съдържателна реч на нашия водач.

Предстоеше ни кратък преход до заслон Превала, след което умерена, аха да стане изморителна, разходка до връх Руен. Достигайки заслона, който изпълняваше функцията на базов лагер, имахме възможност да разтоварим малко багаж и да се почудим кога ще завали и колко точно ще е некомфортно ако веднага поемем към Руен. Ядохме. Решихме, че fortuna favet fortibus и потеглихме към върха.

По пътя, времето се промени около 16 пъти, като основните тенденции бяха ужасен пек, черни облаци и студен вятър. Счупихме си ръцете да сочим върхове и да питаме Виктор „Тва ли е Руен?“. След около 2 часа преход достигнахме нашия връх, като в крайна сметка времето се спря на непрогледна мъгла. Ядохме. След дежурните снимки на върха, кратък щурм на Македония и съдържателна дискусия, поехме по обратния път към базовия ни лагер.

Бяхме единодушни да поемем по билото, за да си разнообразим малко живота. Дъждът започна около 15 мин. след като бяхме тръгнали надолу. Градушката започна около 10 мин. след това. Представлението траеше почти през целия път обратно към заслона. Там, първата ни работа беше да се преоблечем и да се поразтърсим за нещо, което евентуално можем да запалим. Последва опъване на палатки и дългоочакваното ядене. Запалиха се котлони, размятаха се гъби, салати, извари, оризи, пасти, супи и т.н.

След обилното хранене, настъпи релаксираща вечер, нарушена единствено от виденията на Данита, която твърдеше че видяла човек с челник близо до лагера ни. Писна ни да чакаме въпросния човек да се появи и лека-полека се отправихме към палатките, няколко минути преди да завали отново. Нощта определено можеше да се класифицира като „дълга“. В 7:00 се събудихме (някои от нас) на ясно небе и свежест, която най-вероятно може да се конкурира с тази в Хималаите.

Започнахме деня с приятна кратка закуска с кафе, докато Виктор изтича едни лежерни 8-9 км. до вр. Шапка и обратно. Не дочаках по-мързеливата част от групата да се събуди и тръгнах надолу, за да имам преднина. Трябваше да хвана стоп до Кюстендил, където да се срещна с останалите, които бяха с кола. Имахме план, за който мечтаехме още с тръгването си към върха. Кюстендилската баня! За жалост, едната половина от групата не споделяше ентусиазма ни да отпуснем мускулите си в 40-градусова минерална вода и тук пътищата ни се разделиха.

 

Благодаря, хубаво беше.